Когато слязоха в града, вечерният здрач се беше сгъстил. От дворовете на къщите долитаха весели гроздоберски песни, придружени от свирене на акордеони.  

Но това не го развълнува никак. Дългите години на печално детинство и на хроничната учителска бедност на баща му бяха наслоили в душата му студ и горчивина към света, които винаги му пречеха да се вълнува достатъчно.

Градският часовник удари полунощ. Отвън долиташе шумът на близката пенлива река и тънко благоухание на съхнещ тютюн.

— Баща ти трябва да е много беден — съчувствено забеляза тя.

Редица други образи се откриват в описанията на бащата на Димов – един от тях е на Санде Огненски, чийто образ можем да открием в лицето на Баташки: „Здрав, едър, енергичен, добър техник. Груб и дрезгав глас. Прост, некултурен. Много знае и много приказва. Лъже и интригува по адрес на конкурентите. Не особено честен: още като експерт на „Балкантабак“ си купи четиристаен апартамент в София и магазин.

В една малка паянтова къща на този квартал живееше семейството на Редингота. Към следващата част или към съдържанието

Ръката й беше силна, мургава и загоряла от слънцето, но с рътлина нежна китка, с чисти и равно подрязани нокти.

Бързият му и неочакван въпрос я смути. Нямаше никакво вълнение в гласа му, нито в очите му. Това бяха познатите остри, тъмни и пронизващи очи, без влажната сладникавост на учителя по пеене, без овчата покорност на влюбените й съкласници.

Някъде упорито лаеше куче, а върху чистото небе трепкаха ярки есенни звезди.  

Към параклиса!… Но това беше много далеч. Щеше да закъснее, да се върне в къщи след идването на баща си.

ВсичкиБългарските занаятиЛегенди и преданияНародни песниПразници и обичаиТрадиционна кухня

— А няма ли да се омъжиш? — Той се усмихна, но Ирина не забеляза това.

Ирина се приготви за излизане. Косата си тя бе навила на руло още сутринта. Много й се искаше да облече някоя от по-хубавите си дрехи — една бяла ленена пола и тъмносинята копринена блуза с къси ръкави, — но се боеше да не събуди подозрение у майка си. Задоволи се само да сложи новите си спортни обувки и една евтина сребърна гривна — подарък от баща й след продажбата на тютюна от миналата година.

„Напред, юнаци, след мен!“ – подвигът на капитан Никола Андреев